Къщата на Яблански – София

Къщата на Димитър Яблански на бул. „Цар Освободител“ № 18 е една от емблематичните сгради на стара София. Построена е през 1906–1907 г. по поръчка на финансиста и бивш кмет на столицата Димитър Яблански, по проект на австрийския архитект Фридрих Грюнангер. Богатата фасадна украса е дело на дворцовия декоратор Андреас Грайс. През 1955 г. сградата е обявена за паметник на културата от национално значение. След десетилетия на различно използване и продължителен период на занемаряване къщата достига до реставрацията в тежко състояние.

За мен поемането на реставрацията на този обект беше едновременно голяма отговорност и сериозно професионално предизвикателство. Ставаше дума за един от най-значимите архитектурни паметници в центъра на София, около чието бъдеще години наред се водеше публична дискусия. Състоянието както на конструкцията, така и на богатата пластична украса беше тежко, а възможност за грешки практически нямаше.

Затова още в началото взех решение да потърся специализирана помощ от Виена – по същия начин, по който Димитър Яблански и Фридрих Грюнангер са привлекли австрийски майстори при създаването на къщата. Причината беше и чисто професионална: технологията на историческата щукатурна пластика и нейното възстановяване по това време не беше достатъчно подробно проучена и практикувана у нас.

Състояние на обекта преди реставрация

Реставрационен процес

Подходът ни беше изцяло реставраторски – максимално запазване на съществуващата пластика, нейното укрепване и ретуширане и възстановяване единствено на липсващите елементи, за които имаше достатъчно достоверна информация. Във Виена бяха извършени лабораторни анализи на материалите, използвани от Андреас Грайс. Анализите и технологичните предписания бяха разработени от реставратора Клаус Ведениг, а технологичният процес на място беше ръководен от скулптора и реставратор Елизабет Пенкер. В основния екип участваха Томас и Светослав Зиковски, скулпторът Костадин Ненов и около двадесет художници и реставратори.

Особено сложна беше работата по фасадната пластика. След продължително почистване отделните елементи бяха укрепвани, ретуширани и при необходимост възстановявани. Сред най-трудните се оказаха силно повредените орнаменти високо по източната фасада. Част от тях представляваха тънки отливки от роман цимент, изпълнени от Грайс в началото на ХХ век. Някои бяха достигнали до нас разпаднати на десетки фрагменти, които трябваше да бъдат събрани, укрепени и фиксирани с нови неръждаеми анкери.

Отделно предизвикателство беше възстановяването на напълно изгубените скулптурни елементи по корниза на източната фасада. За тях вече не съществуваха оригинали, които просто да бъдат копирани. При мои пътувания до Загреб, Виена, Будапеща и Триест заснех десетки аналогични декоративни решения от същата епоха. Те, заедно със запазените стари фотографии на къщата, послужиха като основа за реконструкцията на липсващите скулптури и за определяне на техния мащаб и пропорции.