Реставрация на колонада и пластични скулптурни елементи
Пешеходна зона, център на гр. Димитровград (11 000 м2).
Построяването на Димитровград е безспорно значимо архитектурно събитие за България. Градът е изграден за три години – от 1947 до 1950 г. – с труда на 50 хиляди бригадири от цяла България. Голяма част от младите хора остават да живеят там, изграждайки не само жилища, пътища и заводи, но и цяла индустрия.
Димитровград представлява специфичен архитектурен ансамбъл в стил, обозначаван като „сталински барок“, който доминира през 30-те–50-те години на ХХ век в СССР и Източна Европа и представлява своеобразна социалистическа интерпретация на неокласицизма. Градът е един от малкото, изградени цялостно в тази стилистика. Предизвикателството пред нас беше уникално – за първи път след построяването му се предприемаше цялостна реставрация на сградата.
Процес на реставрация:
Основната констатация беше, че, както е типично за строителството от този период, по-голямата част от архитектурните елементи представляваха много добра имитация на камък. Естествен камък – зеленикав, мек и силно ерозирал пясъчник – имаше само при последните два блока пред автогарата.
Установени бяха множество корекции и намеси от различни периоди – част от тях изпълнени с мозайка, други с циментова мазилка. На много места целостта на архитектурната пластика беше сериозно нарушена. Налице бяха множество отчупвания и пукнатини, някои от които представляваха риск за здравината на елементите. Естественият камък беше силно ерозирал вследствие на атмосферните влияния, като на места ерозията проникваше в дълбочина.
Голяма част от облицовката беше изпълнена от плочи, имитиращи камък, със състав от пясък, вар, цимент и пластификатори. Разнообразието от материали и различната степен на увреждане наложиха комплексен реставрационен подход.
Бяха установени и множество предишни опити за възстановяване на повредени или липсващи части от пластиката, извършвани през различни периоди и предимно с неподходящи материали. На места тези намеси бяха довели до загуба на прецизния характер на оригиналните форми. Налице бяха също сериозни замърсявания, проникнали в дълбочина, както и графити, изпълнени с бои на ацетонова и алкидна основа.
След реставрацията:
