„Тетевен“ - централен площад Русе

През 1897 г. по поръчка на Андре Тюрио е проектирана четириетажна сграда на процъфтяващата ул. „Александровска“. Неин архитект е италианецът Нино Росети, който разгръща цялата си фантазия и богато украсява бароковото здание с колони, пиластри и бюстове. След завършването му в сградата се помещава хотел „Булевард“, а на партера – бижутерският магазин на арменеца Тево Папазян.

Андре Тюрио е заможен индустриалец от френски произход, който пристига в Русе през 1866 г. Като предприемач създава множество сгради в града и купува терени за бъдещо строителство. Фасадата, изпълнена изцяло от камък, е част от големия архитектурен ансамбъл на централния площад в Русе – т.нар. „Малка Виена“. След смъртта на Тюрио сградата е продадена на Братан Йотов Ревенски – известен сладкар от град Тетевен. Той създава на партера сладкарница, а в прилежащите части – хотел, носещи името на родния му град – „Тетевен“.

По сградата през годините са извършвани неколкократни и много неудачни намеси – грубо почистване и лоши ретуши, а части от камъка са силно компрометирани вследствие на течове и земетресения. Както при повечето сгради в Русе, изпълнени от местния много мек варовик, и тази е била неколкократно „импрегнирана“ с ленен безир. С течение на времето той е образувал твърд черен филм, който не може да бъде отстранен, без да се „урони“ повърхностният слой на камъка и да се компрометира неговата форма.

Беше извършено изключително внимателно почистване с различни методи. Всички ерозирали части след почистването, най-вече по скулптурите и корнизите, бяха цялостно ретуширани. Дебелите пластове мъх и други наслоявания по корнизите бяха отстранени, а повърхностите – третирани с алгициди.

Особено внимание беше отделено на скулптурните бюстове с тяхната неясна „теологична“ програмна принадлежност – от антични образи, през средновековни типажи и африканци, до български войводи с калпаци и мустаци. Бяха възстановени и анкерирани всички хоризонтални корнизи по терасите и на последното ниво, а накрая цялата пластика беше обилно хидрофобизирана и импрегнирана.

Реставрирани са всички вътрешни крила на оригиналната дограма и обковът, а външните крила са новоизработени от дърво. Покривът е подменен изцяло с нова цинкова ламарина, а високата статуя и фронтонът бяха обработени от екип алпинисти.

Проектът по реставрацията е финансиран от Министерството на културата.