„Мантова къща“ Русе – История
Т.нар. „Мантова къща“ е построена през 1892 г. по проект на Спирос Валсамаки — известен архитект, творил в Русе в края на XIX век. В края на 1880-те години за кратко кмет на Русе и околийски управител става Димитър Мантов — човек със спорна репутация, с тъмно и престъпно минало, известен със своята суровост и безскрупулност. Той преследва целите си на всяка цена, оставайки верен на партията. Благодарение на склонността му да управлява с „твърда ръка“, става фаворит на премиера Васил Радославов, чийто политически стил се отличава със същите качества.
По времето на управлението на Мантов в подземията на Окръжното управление (днес Исторически музей) са извършвани жестоки изтезания над политически опоненти, като някои от тях дори умират в резултат на мъченията. Заради тези събития, подземията започват да се наричат от русенци „Мантовата гробница“. След като фактите стават обществено достояние, сред местното население се надига силно отрицателно отношение към Мантов.
През февруари 1887 г., по време на проруския Офицерски бунт, Димитър Мантов е окръжен управител на Русе и участва активно в разследването след потушаването на въстанието.
Скоро след Освобождението той закупува парцел от заможен турчин, построява къща и се нанася там със семейството си. Твърди се, че сградата е била свързана с Окръжното управление чрез подземен тунел, минаващ под днешния площад Батенберг. С течение на времето тунелът се е срутил и постепенно е запълнен със земна маса.
След края на кметуването му и разкритията за жестокостите срещу арестувани политически противници, в дома му се случва трагедия: петнадесетгодишният син на Мантов, неспособен да понесе наученото за баща си, се застрелва с неговия револвер. От този момент насетне къщата като че ли попада под зловеща сянка — или дори проклятие. Постепенно запустява, бива изоставена и забравена.
Преди няколко години на последния етаж и покрива избухва пожар, който нанася сериозни вътрешни щети на красивата постройка. На приземния етаж е имало четири магазина, пералня и стая за прислугата. На първия етаж са се намирали деветте жилищни стаи на семейство Мантови, всички богато декорирани. След 1947 г. сградата е национализирана и превърната в детска градина, като стенописите са замазани. През последните около 15 години къщата е обитавана от самонастанили се клошари.
Реставрационен процес:
Цялата пластика на сградата беше компрометирана както от многократни боядисвания на камъка (включително два слоя с блажна боя), така и от естествената ерозия на мекия Русенски варовик. Имаше множество отчупени елементи, липсващи конзоли, разрушени ръбове и нарушени повърхности.
Още при създаването на оригиналната фасада са използвани различни материали – част от сложните фризове са от гипс, други от варо-пясъчна щукатурна пластика, а останалото – от местен варовик. Заради многократните боядисвания различните материали трудно се различаваха визуално. Тухлената зидария (в неизвестен етап) е била цялостно покрита с вароциментова мазилка, като много малка част от оригиналната тухла тип клинкер е оцеляла. По-късно фасадата е боядисвана два пъти – първо в интензивен карминеночервен цвят, после в по-светъл с оранжев оттенък. По цялата фасада имаше сериозни пукнатини както в тухления зид, така и в каменната пластика.
В сегашния ѝ вид е запазена само оригиналната фасада, която е „апликирана“ към нова, модерна сграда. Цялата пластика беше реставрирана чрез ретуш и корекции. Тухлата бе обработена със специална структурна маса по цялата ѝ площ, а фасадата възвърна своя блясък и богат, прецизен детайл.
