„Мантова къща“, Русе
Т.нар. „Мантова къща“ е построена през 1892 г. по проект на Спирос Валсамаки – архитект, оставил значима следа в градската среда на Русе в края на XIX век. Сградата носи името на своя собственик Димитър Мантов – една от противоречивите фигури в политическия живот на града след Освобождението.
Името на Мантов се свързва преди всичко с бурните политически събития от 1886–1888 г. През август 1886 г. той е назначен за окръжен управител на Русе, а през февруари 1887 г., по време на проруския Офицерски бунт, участва активно в действията след неговото потушаване. По-късно за кратко заема и поста кмет на Русе.
Управлението му остава в историята на града с изключителна жестокост към политическите противници на властта. В подземията на тогавашното Окръжно управление – сградата, в която днес се помещава Регионалният исторически музей – са задържани и измъчвани политически опоненти, като архивните сведения посочват и екзекуцията на офицери русофили след потушаването на Офицерския бунт. Свидетелства за тези събития достигат дори до дебатите в Народното събрание години по-късно. Заради извършваните там издевателства подземията остават в паметта на русенци под името „Мантовата гробница“.
Няколко години след тези събития, през 1892 г., е построена къщата на Мантов. Подземието ѝ е било свързано чрез тунел с Окръжното управление от другата страна на днешния площад „Батенберг“. По-късно проходът е прекъснат, а входът към него – зазидан. Именно връзката между двете сгради, както и мрачната репутация на Мантов, постепенно пораждат множество местни истории и легенди около къщата. Сред тях е и разказът за трагичната смърт на неговия петнадесетгодишен син, за когото се разказва, че се застрелял с револвера на баща си.
На приземния етаж на сградата са се намирали четири магазина, пералня и помещение за прислугата, а на горния етаж – деветте богато декорирани жилищни стаи на семейството. След 1947 г. сградата е национализирана и използвана за детска ясла, а по-късно и за други функции, като стенописите в интериора са замазани. Впоследствие остава необитаема и постепенно се руши. Пожар в таванските помещения и покрива, причинен от запален от бездомни хора огън, допълнително влошава състоянието ѝ.
Реставрационен процес
Цялата архитектурна пластика на сградата беше силно компрометирана както от многократните боядисвания на камъка, включително с два слоя блажна боя, така и от естествената ерозия на мекия русенски варовик. Налице бяха множество отчупени елементи, липсващи конзоли, разрушени ръбове и нарушени повърхности. Още при изграждането на оригиналната фасада са използвани различни материали – част от сложните фризове са изпълнени от гипс, други от варо-пясъчна щукатурна пластика, а останалите елементи – от местен варовик. Вследствие на многократните боядисвания различните материали трудно се различаваха визуално.
Тухлената зидария е била цялостно покрита с вароциментова мазилка на неизвестен етап от историята на сградата, като е оцеляла само малка част от оригиналната тухла тип клинкер. По-късно фасадата е боядисвана два пъти – първо в интензивен карминеночервен цвят, а впоследствие в по-светъл тон с оранжев оттенък. По цялата фасада бяха установени сериозни пукнатини както в тухления зид, така и в каменната пластика.
В сегашния си вид сградата съхранява единствено оригиналната историческа фасада, която е интегрирана към нова, съвременна сграда. Цялата архитектурна пластика беше реставрирана чрез необходимите ретуши и корекции. Тухлените повърхности бяха обработени със специална структурна маса, а след завършването на реставрационните дейности фасадата възвърна характерния си облик и богатството на архитектурните детайли.
След реставрацията
Обект: Мантовата къща, ул. „Иван Вазов“ №14, Русе
Дейности: Реставрация на частично запазената фасада
Проект: арх. Драгомир Стоянов
Период на изпълнение: 2022–2023 г.
Статут: Недвижима културна ценност – единична
Фотограф: Явор Мичев